Търговия с валути – актуалности

Търсили ли сте отговор на въпроса дали валутната търговия и в миналото е била толкова популярна, колкото в наши дни? Тази статия ще се опита да даде отговор на този въпрос.

Всъщност, отговорът е „не”, най-вече защото курсовете не са били винаги така динамични и свободно движещи се, каквито са в наши дни. През ХIХ век държавите започват да използват златно покритие към националните си валути. По този начин курсовете се отъждествявали с дадено тегло злато. Консистентното тегло със злато гарантирало стабилност в цената на валутите и капсулирало доверието на народа към тях.

В Обединеното Кралство т.нар. златен стандарт започва да се практикува през 1821 г., след което повечето главни играчи в света последвали британското правителство. Съгласно този стандарт, централната банка на съответните държави следвало да разполага с достатъчно голямо количество злато, за да може да осъществи покритие на банкнотите и монетите. По този начин се гарантирала конвертируемостта на курса на валутите и благородния метал.

Когато възникнали войни или икономически трусове, поддържането на наличностите от злато в необходимите количества се затруднявало. През Първата световна война доста страни прекратяват използването на златния стандарт, а през 20-те години на ХХ век златния обменен стандарт, с който настъпва огромно нововъведение във финансовата система. С този стандарт се разрешава замяната между една валута да става вече не само срещу злато, но и срещу друга валута, която също да има златно покритие. Такива обмени започват да се правят първоначално с английски паунди и американски долари.

По този начин се появяват резервните валути. Поради разразилата се криза през 1929 г. и жертвите и през 1931 г. Кралството спира да практикува златния стандарт и мнозинството от страните също го преустановяват.

След Втората световна война, със Бретън Уудс споразумението се прокарва нова методика от фиксирани, валути, които биват добре урегулирани. В тази система се включват 40 страни, чиито валути биват обвързани с американския долар. В отговор на това САЩ приема да продължи да използва златния стандарт. Този модел бива прекъснат през 1970 г., когато Съединените щати прекратяват използването на златния стандарт.

Фиксираните валутни курсове ги има и в наши дни. Китайският юан, например, е обвързан с щатския долар. В същото време мнозинството от развитите икономически държави днес практикуват системата на свободно плаващите валути, които дават възможност курсовете да се променят и настройват спрямо пазарните условия. Възникването на плаващите курсове нерядко се счита за повишаване на икономическата стабилност на световно ниво. В по-голямата част от държавите, независима централна банка, както тази на Федералния Резерв на САЩ или Банк ъф Ингланд на Великобритания, наблюдават как се движи курса на националната валута.

Държавите в настоящия ЕС имат договорка с хода на времето да положат усилия да наложат обединена икономическа зона с обща валута. През 1999 г., обменните курсове на тази единна валута се фиксират за 11 държави – членки.

Общоевропейската валута, наречена евро, стартира като отчетна, след което се пускат в обръщение банкноти и монети, които заемат мястото на националните валути като френския франк или германската марка през 2002 г. Централната банка на Европа е основен регулаторен орган за политиката в целия Съюз и си е поставила за цел през настоящите десетилетия да продължава да подобрява монетарната политика за държавите – членки на Еврозоната.