Инвестиционни подходи и стратегии

Избора на подходящ подход и изграждането на стратегия е ключовият момент от процеса на инвестиране в акции. На пазара съществуват стотици хиляди малки и големи корпорации борещи се за своето оцеляване. Всяка една от тях предлага различни възможности за печалба и различен потенциал за разрастване и ефективно развитие на своята дейност. Това огромно разнообразие от индустрии и компании налага възприемането на някои ограничения, които да предотвратят безцелното търсене. Без визирането на ясна цел и критерии по които ще се вземат инвестиционните решения целия аналитичен процес се обезсмисля.

В тази част ще изложим същността на двата основни начини за инвестиране и управление на инвестициите– пасивен и активен , както и някои от основните техники и подходи за инвестиране. Накрая ще оформим стратегия към, която да се придържаме при по нататъшните проучвания и анализ.

Стилове на инвестиране и управление на портфейла – от гледна точка на управлението и техниката за избор на инвестициите, стила на организацията на инвестиционния процес може да се класифицира като пасивен или активен.

Пасивният стил на управление се базира на изследване на измененията на предопределящ пазарен индекс, например S&P500 или друг независим и обективен критерий, например представителна извадка на растящи акции, въз основа на, което се взема инвестиционното решение. Този метод елиминира нуждата от анализ на ценните книжа. При неговото приложение се използват различни статистически и пазарни методи за да изгради инвестиционният портфейл. Тук се включват разнообразните техники и стратегии описани в по – голямата част от българската и преводната литература по въпроса.такива са например техниките “купуване на средна цена”, “стратегията на 10% намаление и 30% увеличение на индекса Dow Jones”, “не се бори с пазара”, “следвайте преуспяващите” и мн. др (заб 2). Логиката, а и ефективността на тези техники се опира на стриктното изпълнение на поредица от правила. Действително използвайки повечето от тях се получава сравнително добра възвръщаемост, като се отчита факта, че цялата изследователска и аналитична работа се изчерпва със съблюдаването на заложените в стратегията стъпки и условия. Поради факта, че изключва нуждата от анализ и изучаване на акциите, пазара и т.н пасивния стил остава извън предмета на настоящото изложение.

Обратно, стилът на активно управление се основава на селекцията по предварително разработен за целта критерий. Има четири принципни актив-ни стила за инвестиране в обикновени акции: диверсифициран, недиверси-фициран, ротаторен, и модулен. Характеристиките им са обобщени по – долу:

  1. Диверсифицирания стил на управление включва оформянето на извадка от всички значими индустрии без да се дава превес на никоя от тях, т.е теглото на всяка от тях в пакета от акции ще бъде близко то теглото на индустрията в определящ пазарен портфейл. В основата на това правило стои условието влиянието на отделния бранш да не се различава от сред-ното му влияние в икономиката изразено посредством количеството и разме-ра на компаниите от съответната промишленост на пазара. Подходите за оценка се използват единствено за избирането на относително подценени акции във всяка индустрия или сектор, разбира се като се отчете факта, че компанията издател трябва да бъде една от големите в бранша. В резултат инвеститора придържащ се към този стил притежава обширен портфейл от главните промишлености и компании в икономиката. Ако условията на подхода са стриктно изпълнени общата възвръщаемост на тази инвестиция трябва да е приблизително равна на пазарната. Действията на анализатора се изчерпват с подбора на компаниите и отраслите.
  2. Недиверсифицирано управление – на практика този стил покрива всеки специализиран метод, който се придържа към един или няколко сектора на пазара като растящи акции с голяма капитализация, акции с високо качес-тво, малки компании или доходни акции.
  3. Ротаторен стил на управление – той се движи между диверсифицирания и недиверсифицирания. Инвестициите се осъществяват във всички сек-тори на пазара и индустрии без пристрастия към някои от тях. По това мето-да прилича на диверсифицирания, разликата се изразява в това, че пазар-ното тегло на браншовете не се приема за най – подходящо. Компаниите се подбират по критерии подобни на използваните при недиверсифицираното инвестиране, т.е. акциите се включват на база нарастването, дохода, пазарната капитализация на корпорацията издател и т.н. Като резултат инвеститора притежава обширен портфейл от всички основни индустрии в икономиката, но подбраните компании отговарят на някакъв общ критерий. В следствие на това, и разбира се при подходящ избор на ключовия критерий, общата възвръщаемост на портфейла може да бъде неколкократно по–висока от пазарната. Недостатък на този метод е нуждата от значителни средства, както и огромния обем аналитична работа. Това прави стила подходящ само за относително големи инвестиционни компании разполагащи с достатъчно ресурси и квалифициран персонал за целта.

Модулния подход представя останалите начини за портфейлно управ-ление. Молула е група от акции които поради тяхната икономическа, финансова или друга характеристика могат да се считат за сравними от инвестиционна гледна точка. Например, силно растящи акции, доходни акции, или акции от чуждестранни емисии. Обикновено този стил на управление не може да се дефинира в чист вид тъй като със създаването на набор от модули се оформа портфейл концентриран в няколко или във всички главни сектори на икономиката т.е. на анализатора могат да се припишат допълнителни характеристики на някой от горните стилове.

Вижте повече информация за настоящи и бъдещи инвестиционни проекти в сайта на Българска агенция за инвестиции