Изборът на добър заместник не винаги е толкова лесен

Собствениците на компании често се подчиняват на съветите на различни специализирани списания и медии при избора на нов изпълнителен директор.

Това, от което имат нужда, обаче е повече рационалност в процеса на наемане, както и смелост и решителност, за да се намери правилният човек. В днешно време изпълнителните директори не разполагат с достатъчно време да докажат себе си и това определено е проблем не само за тях, но и за компанията.

През последните 20 години организациите избират своите изпълнителни директори според установените вече практики. Изпълнителният директор определя кой притежава добри лидерски умения от списъка с кандидат-мениджърите, след което сменя позициите им в рамките на компанията, за да изпита издръжливостта им и накрая той е човекът, който избира подходящия наследник след пенсионирането им. Бордът на директорите от своя страна одобрява избора на изпълнителния директор, а в процеса на подбор е въвлечен само при кризисни ситуации.
Този процес на намиране на добри ръководители се оказа изключително неефективен в САЩ след икономическата промяна през 70-те години – стагфлацията, международната конкуренция – оказа се, че корпоративното лидерство е станало изключително непластично и бавно променящо се.

Придържайки се към остарелите традиции, изпълнителните директори не успяваха да отговорят на бързо променящите се условия, в резултат на което печалбата на компаниите и цените на акциите им се понижиха чувствително. Бизнесът в световен мащаб премина бързо от ерата на управленския капитализъм към ерата на инвеститорския капитализъм. В резултат на това гледната точка за изпълнителните директори и техния успех също се промени коренно.

Приемствеността в днешно време се управлява по два различни начина в зависимост от това как върви развитието на компанията – нагоре или надолу. Ако бизнесът процъфтява и акционерите са доволни, изпълнителният директор си запазва властта при избора на наследник. Той сам определя вътрешен за компанията човек, който може да носи „наследството“ на досегашния мениджър. Бордът на директорите рядко оспорва решението на изпълнителния директор.

Когато обаче компанията се бори за надмощие или най-малкото не отговоря на очакванията на инвеститорите, процесът е коренно различен. Бордът на директорите взема всичко в свои ръце, а изпълнителният директор е оставен на заден план, а понякога дори е уволняван. В този случай бордът действа доста по-различно от изпълнителния директор – той почти винаги пренебрегва вътрешните кандидати, виждайки в тяхно лице виновниците за слабото представяне на компанията, и затова се насочва към външния пазар на потенциални кандидати. Този пазар всъщност е един ограничен кръг от хора: висококвалифицирани лидери или компании или бизнесединици, които в момента се развиват добре. На този пазар се търсят бъдещите успешни мениджъри.

При вземането на решения за назначаване и уволняване на изпълнителните директори, бордът на директорите се ръководи основно от това как трябва да изглежда компанията пред инвеститорите, стоковите анализатори и медиите. Мнението на самия борд на директорите, както и интересите на бизнеса в повечето случаи остават на заден план. Когато инвеститорите и медиите започнат да се съсредоточават върху колебанията в цените на акциите, компанията на свой ред се насочва към създаване на ясно дефинирана цел. Преди 80-те години, изпълнителните директори бяха едни анонимни герои, от които широката публика не се интересуваше кой знае колко. През последните две десетилетия обаче те се превърнаха в изключително добре платени служители, играещи ролята на герои или на измамници в зависимост от финансовото състояние на компанията. Статистически проучвания показват, че между 40% и 65% от представянето на компанията се дължи на икономическите условия и тези в съответната индустрия. В крайна сметка се оказва, че изпълнителните директори са толкова важни за развитието на компанията, колкото собствените искат да бъдат.