Страхът като успех

В тази тема ще ви разкажа как страхът и успехът вървят ръка за ръка. Страхът е това, което ни прави слаби и точно той може да ни доведе до успех.
Казват, че да намериш вътрешното си Аз трябва да се научиш да преодоляваш страховете си… но не са ли те причината да бягаме и да се крием?… Или са просто онази тъмна част от нас, която ни е страх да разгърнем, опознаем и развиваме.

Ако се вгледаме надълбоко в себе си ще видим, че всеки човек има кътче от душата и сърцето си, което е непокътнато от другите и от самите нас, това са скрити любовни терзания, неприятни спомени, за които неискаме да се сещаме или път страхове, които ни е страх да опознаем. Ако постепенно се опитаме да разгурнем тези страхове, тази тъмна част от нас, няма ли да се почувстваме освободени, леки.. дори и по-силни, тъй като всеки страх е моемнт на слабост…

Всички ние, всеки ден трябва да се изправяме срещу един от нашите страхове, така с всеки измал ден ще опознаваме себе си все повече и повече, а това ще ни накара да повярваме в нас самите и да сме по – силни. Нима когато се страхуваме не приличаме на снежинките, които щом ги доближиш или се блъснат в нещо изчезват, без дори никой да ги е видял…възможно ли е това да се случи и с нас ако
не съумеем да направим крачката – да се борим срещу страха..?

Когато се страхуваме, сме изпълнени със съмнения.Един от любимите ми цитати е на Апостол Яков,който казва : „Който се съмнява прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра“. Точно за това трябва да се изпълчим срещу страховете си и да опознаем себе си, за да можем да сме силни, уверени и непоклатими.

Ако успехът е онази висша цел, която си поставяме и е свъран със страха, нима борбата не си заслужава? Успехът не е нищо повече от това, да правим това, което искаме, което обичаме, да се вслушваме в сърцето си и неговите шепоти, както и да сме част от света, да помагаме
на другите и да сме самоуверени, а именно зад преодоляването на сраха се крие
самоувереността…пътят към успеха !